Енциклопения на българския език

накривяване

[nɐkriˈvʲavɐnɛ]

накривяване значение:

1. (пряко) Действието по глагола накривявам; променяне на положението на предмет, така че да застане накриво или под ъгъл.
2. (преносно) Придаване на ироничен или недоволен израз (на лицето, устните).
Ударение
накривя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-кри-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
накривявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на накривяване

(пряко)
  • Накривяването на калпака беше знак за добро настроение.
  • При накривяване на конструкцията, цялата сграда става нестабилна.
(преносно)
  • Накривяването на устните му издаваше скептицизъм.

Антоними на накривяване

Как се пише накривяване

Думата се пише с 'и' в корена (от крив) и с 'я' в наставката, тъй като е производна от глагола от несвършен вид накривявам.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кривъ
Произлиза от корена 'крив' (извит, неправ), наследен от праславянски. Суфиксът '-ване' индикира отглаголно съществително име, означаващо процес.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • накривяване на шапка
  • накривяване на уста