Енциклопения на българския език

навеждане

[nɐˈvɛʒdɐnɛ]

навеждане значение:

1. (Пряко) Действието на накланяне на тялото или главата надолу или напред.
2. (Пряко) Насочване на предмет надолу.
Ударение
навѐждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-веж-да-не
Род
среден
Мн. число
навеждания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на навеждане

(Пряко)
  • Рязкото навеждане му причини болка в кръста.
(Пряко)
  • Навеждането на цевта към земята е задължително при проверка.

Антоними на навеждане

Как се пише навеждане

Коренът се пише с 'е' (от веждам/веда). Окончанието е -ане за отглаголно съществително.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:навести
От глагола 'навеждам', производен на старобългарския корен, свързан с 'водя/веда', с представка 'на-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • навеждане на глава
  • навеждане напред
  • рязко навеждане