изправяне

[isˈpravjɐnɛ]

изправяне значение:

1. (физическо) Заемане на вертикално положение; ставане от седнало или легнало положение.

2. (общо) Премахване на кривини или гънки; правене на нещо да бъде право.

3. (преносно) Коригиране на грешка или несправедливост.

Ударение: изпра̀вяне
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: из-пра-вя-не
Род: среден
Мн. число: изправяния

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изправяне

(физическо)

Изправянето на болния от леглото беше трудно.
Всички посрещнаха химна с изправяне на крака.

(общо)

Изправянето на телта изискваше клещи.
След изправяне на косата тя изглеждаше по-дълга.

(преносно)

Работим за изправяне на допуснатите пропуски в доклада.
Изправяне на съдебна грешка.

Синоними на изправяне

ставане, изпъване, изглаждане, коригиране, поправяне

Антоними на изправяне

лягане, сядане, огъване, смачкуване, грешене

Как се пише изправяне

Грешни изписвания: изправене, йзправяне, изпръвяне

Променливо я. Тъй като ударението не пада върху окончанието и следва мека сричка, се пише и изговаря я (в западен говор може да е е, но книжовната норма е я).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:прав

Отглаголно съществително от 'изправям', коренът е прилагателното 'прав'.

Употреба

Чести словосъчетания:

изправяне на съд
изправяне на коса

Фразеологизми:

изправяне на нокти

изправяне