Енциклопения на българския език

изкривяване

[iskriˈvʲavɐnɛ]

изкривяване значение:

1. (пряко) Промяна на формата на нещо от права в крива линия или неправилна форма; деформация.
2. (преносно) Невярно или неточно представяне на факти, думи или действителност; изопачаване.
3. (физика/техника) Отклонение на сигнал или образ от оригиналната му форма.
Ударение
изкривя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-кри-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
изкривявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изкривяване

(пряко)
  • При удара се получи сериозно изкривяване на предната броня на автомобила.
  • Гръбначното изкривяване изисква специализирана кинезитерапия.
(преносно)
  • Статията съдържаше грубо изкривяване на историческите факти.
  • Това е професионално изкривяване – да гледаш на всичко през призмата на работата си.
(физика/техника)
  • В звука имаше хармонично изкривяване поради усилвателя.

Антоними на изкривяване

Как се пише изкривяване

Пише се с з в представката из- (пред звучна съгласна 'к' се изговаря 'с', но се пази морфологичния строеж). Коренът е крив.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кривъ
Отглаголно съществително от 'изкривявам'. Коренът е общославянският 'крив' (извит, грешен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гръбначно изкривяване
  • професионално изкривяване
  • изкривяване на информацията