Енциклопения на българския език

килване

['kilvɐnɛ]

килване значение:

1. (морско дело) Накланяне на плавателен съд на една страна под въздействието на вятър, вълнение или неправилно товарене.
2. (разговорно) Леко накланяне на глава или тяло встрани; пийване на алкохол (преносно).
Ударение
кѝлване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кил-ва-не
Род
среден
Мн. число
килвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на килване

(морско дело)
  • Рязкото килване на яхтата изплаши пасажерите.
  • Опасното килване на кораба наложи изхвърляне на част от товара.
(разговорно)
  • Той отговори с небрежно килване на шапката.
  • След килването на няколко чашки, настроението се приповдигна.

Антоними на килване

Как се пише килване

Грешни изписвания: килвъне, кйлване
Думата се пише с и в корена и завършва на -не.

Етимология

Произход:Немски / Английски
Оригинална дума:Kiel / Keel
Произлиза от морския термин 'кил'. Глаголът 'килна' означава накланям се на една страна (първоначално за кораб, показващ кила си).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опасно килване
  • килване на калпака
Фразеологизми:
  • килвам си капата