накланяне
[nɐˈklanʲɐnɛ]
накланяне значение:
1. (физика/общо) Промяна на положението на тяло, така че да не е във вертикална или хоризонтална позиция; привеждане под ъгъл.
- Ударение
- накла̀няне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-кла-ня-не
- Род
- среден
- Мн. число
- накланяния
Примери за използване на накланяне
(физика/общо)
- Опасното накланяне на сградата наложи евакуация.
- Накланянето на главата настрани е знак за интерес.
Синоними на накланяне
Антоними на накланяне
Как се пише накланяне
Глаголът е от несвършен вид (накланям), затова съществителното запазва наставката -я-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:клон
Свързано с 'клоня' и съществителното 'клон' (нещо, което се отделя, виси). Старобългарски корен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- накланяне на везните
- ъгъл на накланяне
Фразеологизми:
- накланяне на везните