Енциклопения на българския език

надежда

[nɐˈdɛʒdɐ]

надежда значение:

1. (пряко) Вяра или очакване за нещо желано, благоприятно и радостно в бъдещето.
2. (преносно) Човек или нещо, на което се разчита за успех или помощ.
Ударение
наде́жда
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-деж-да
Род
женски
Мн. число
надежди
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на надежда

(пряко)
  • Тя не губеше надежда, че ще оздравее.
  • Има надежда за подобряване на времето.
(преносно)
  • Този млад играч е голямата надежда на отбора.
  • Ти си единствената ми надежда в тази ситуация.

Синоними на надежда

Антоними на надежда

Как се пише надежда

Грешни изписвания: надежта, Нъдежда
Думата се пише с д пред ж. Проверка не е възможна чрез промяна на формата, правописът е исторически установен.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:надѣжда
От праславянски *naděja. Сродна с глагола „надявам се“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • полагам надежди
  • голяма надежда
  • лъч на надежда
  • празни надежди
Фразеологизми:
  • надеждата умира последна
  • храня надежда