вяра
[ˈvʲarɐ]
вяра значение:
1. (психология) Твърда убеденост в истинността на нещо или в качествата на някого, която не се основава на логически доказателства.
2. (религия) Религиозно учение; изповедание, вероизповедание.
- Ударение
- вя̀ра
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вя-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- вери
Примери за използване на вяра
(психология)
- Имам пълна вяра в неговите способности.
- Загубих вяра в справедливостта.
(религия)
- Християнската вяра проповядва любов към ближния.
- Всеки е свободен да изповядва своята вяра.
Синоними на вяра
Как се пише вяра
Грешни изписвания: вера
Думата се подчинява на правилото за променливото Я. Пише се с 'я', когато сричката е под ударение и следващата сричка съдържа твърда гласна (а, о, ъ, у). В мн.ч. 'вери', гласната 'и' е мека, затова 'я' преминава в 'е'.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:věra
От праславянското *věra, сродно с авестийското var- (вярвам) и латинското verus (истинен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сляпа вяра
- силна вяра
- символ на вярата
Фразеологизми:
- хващам се на вяра
- нямам вяра на очите си