Енциклопения на българския език

упование

[upɔˈvaniɛ]

упование значение:

1. (пряко) Силна надежда, вяра или доверие, което се възлага на някого или нещо.
2. (преносно) Човек или обект, който служи за подкрепа и сигурност.
Ударение
упова̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-по-ва-ни-е
Род
среден
Мн. число
упования
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на упование

(пряко)
  • Тя беше единственото му упование в тежките дни.
  • Всичките ни упования за успех се сринаха.
(преносно)
  • Синът ѝ беше нейното упование на стари години.

Антоними на упование

Как се пише упование

Думата се пише с у в началото, тъй като коренът е свързан с глагола уповам, а не с предлога по.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оупъваниѥ
Произлиза от глагола 'уповам' (надявам се, разчитам), който е сродство със старобългарската коренна морфема за надежда и вяра.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • единствено упование
  • напразно упование
  • губя упование
упование : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник