отчаяние

[otˈt͡ʃa̟jɐniɛ]

отчаяние значение:

1. (психология) Състояние на крайна безнадеждност; загуба на вяра във възможността за успех или подобрение.

Ударение: отча̀яние
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: от-ча-я-ни-е
Род: среден
Мн. число: отчаяния (рядко)

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отчаяние

(психология)

Той изпадна в отчаяние след загубата на работата си.
Вик на отчаяние огласи тишината.

Синоними на отчаяние

безнадеждност, униние, депресия

Антоними на отчаяние

надежда, оптимизум, вяра

Как се пише отчаяние

Грешни изписвания: отчаиние, отчаяни, утчаяние, отчъяние, отчаянйе

Думата завършва на -ие (като повечето отглаголни съществителни от среден род).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:отъчаꙗти сѧ

От глагола 'отчаям се'. Коренът е свързан със старобългарското 'чаꙗти' (чакам, надявам се) с отрицателния префикс 'от-', означаващ отнемане/липса на надежда.

Употреба

Чести словосъчетания:

изпадам в отчаяние
дълбоко отчаяние
вопъл на отчаяние