Енциклопения на българския език

мъчител

[mɐˈt͡ʃitɛl]

мъчител значение:

1. (пряко) Човек, който подлага някого на физически или душевни мъки; изтезател.
Ударение
мъчѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мъ-чи-тел
Род
мъжки
Мн. число
мъчители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мъчител

(пряко)
  • Затворниците се страхуваха от своя жесток мъчител.
  • В историческите хроники е описан като безмилостен мъчител.

Синоними на мъчител

Антоними на мъчител

Как се пише мъчител

Грешни изписвания: мачител, мъчйтел

Пише се с ъ в корена (от старобългарската голяма носовка). Проверка не е възможна с ударение, думата е с непроменливо изписване.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѫчити
Произлиза от глагола „мъча“ (измъчвам) и наставката за деятел „-тел“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • жесток мъчител
  • безмилостен мъчител