немота

[nɛmoˈta]

немота значение:

1. (медицина) Състояние на невъзможност да се говори; липса на говор.

2. (преносно) Дълбока тишина, безмълвие, липса на звуци.

Ударение: немота̀
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: не-мо-та
Род: женски
Мн. число: няма (abstract noun)

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на немота

(медицина)

След инсулта пациентът изпадна в пълна немота.

(преносно)

Тежка немота налегна цялото село след трагедията.
В гората цареше величествена немота.

Синоними на немота

безсловесност, тишина, безмълвие, мълчание

Антоними на немота

говор, шум, глъчка

Как се пише немота

Грешни изписвания: нимота, нямота, немута

Думата се пише с е в корена (немота), въпреки че произлиза от 'ням', поради редукция и историческо развитие на ятовата гласна (променливо Я), макар тук да не е класическият случай на променливо Я, формата се е утвърдила с 'е'.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:нѣмота

Произлиза от прилагателното 'ням' + суфикс '-ота'. Коренът е общославянски (*němъ), първоначално означаващ човек, който говори неразбираемо (като чужденец) или не може да говори.

Употреба

Чести словосъчетания:

робска немота
гробна немота