говор
[ˈɡɔvor]
говор значение:
1. (общо) Способността на човек да говори; членоразделна реч.
2. (лингвистика) Най-малката диалектна единица; разновидност на общонародния език, характерна за определено населено място или малък район.
3. (преносно) Начин на произнасяне, интонация или акцент.
- Ударение
- го̀вор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- го-вор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- говори
Примери за използване на говор
(общо)
- Детето вече има ясен и разбран говор.
- Загуби говора си след инсулта.
(лингвистика)
- В този край се пази старият родопски говор.
- Западните говори се отличават с твърдост на изговора.
(преносно)
- По мекия му говор познах, че е от Източна България.
Как се пише говор
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:говоръ
Наследствена дума от праславянския корен *govorъ (шум, реч).
Употреба
Чести словосъчетания:
- бърз говор
- западен говор
- членен говор
Фразеологизми:
- държа говор