мъждукане
[mɐʒˈdukanɛ]
мъждукане значение:
1. (пряко) Слабо, неравномерно светене или горене; трептене на слаба светлина.
2. (преносно) Съществуване на границата на силите; бавно и тихо линеене.
- Ударение
- мъжду̀кане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мъж-ду-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- мъждукания
Примери за използване на мъждукане
(пряко)
- В далечината се виждаше мъждукане на огън.
- Електричеството спря и остана само мъждукането на свещта.
(преносно)
- Животът в изоставеното село беше тихо мъждукане без надежда за бъдеще.
Антоними на мъждукане
Как се пише мъждукане
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:миж-, мъж-
Отглаголно съществително от 'мъждукам'. Коренът е свързан с 'мижа', 'мигам' – означаващо неясно, слабо светене или притваряне на очи.
Употреба
Чести словосъчетания:
- слабо мъждукане
- едва забележимо мъждукане