Енциклопения на българския език

монолитен

[monoˈlitɛn]

монолитен значение:

1. (архитектура/строителство) Който е изграден от един цял каменен блок или е излят като цялостна, непрекъсната конструкция (напр. от бетон).
2. (преносно) Който се отличава със здравина, единство и сплотеност; вътрешно единен и неделим.
Ударение
монолѝтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
мо-но-ли-тен
Род
мъжки
Мн. число
монолитни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на монолитен

(архитектура/строителство)
  • Сградата е с монолитна стоманобетонна конструкция.
  • В центъра на площада се издигаше монолитен обелиск.
(преносно)
  • Партията демонстрира монолитно единство пред избирателите.
  • Това е едно монолитно общество със здрави традиции.

Антоними на монолитен

Как се пише монолитен

Думата е съставна и първата част е моно- (от гръцки), затова се пише с две 'о' в началото.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:monolithos
От гръцки 'mono-' (един) и 'lithos' (камък) – направен от един цял камък.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • монолитно строителство
  • монолитна власт
  • монолитен блок