единен
[eˈdinɛn]
единен значение:
1. (пряко) Който съставлява едно цяло; цялостен, неделим, интегрален.
2. (преносно) Общ за всички, еднакъв, уеднаквен.
- Ударение
- едѝнен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- е-ди-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- единни
Примери за използване на единен
(пряко)
- Държавата трябва да има единна политика по отношение на образованието.
- Създадоха единен фронт срещу противника.
(преносно)
- Въведоха единни стандарти за качество.
- Всички бяха на едно мнение и действаха в единен ритъм.
Синоними на единен
Антоними на единен
Как се пише единен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѥдинъ
Произлиза от старобългарската дума 'ѥдинъ' (един), с добавка на наставката за прилагателно име. Сродна е с общославянския корен за единица и цялост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- единен граждански номер
- единен фронт
- единна система
- единни действия