Енциклопения на българския език

хомогенен

[xomoˈɡɛnɛn]

хомогенен значение:

1. (научен) Който има еднакъв състав, свойства или произход във всичките си части; еднороден.
2. (математика) За полином или уравнение: чиито членове са от една и съща степен.
Ударение
хомогѐнен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
хо-мо-ге-нен
Род
мъжки
Мн. число
хомогенни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хомогенен

(научен)
  • Сместа трябва да се разбърква до получаване на хомогенна маса.
  • Обществото в този регион е етнически хомогенно.
(математика)
  • Учителят обясни решението на хомогенните линейни уравнения.

Синоними на хомогенен

Антоними на хомогенен

Как се пише хомогенен

Грешни изписвания: хомогенин, хомугенен, хумогенен
Думата се пише с двойно н в женски и среден род, както и в множествено число (хомогенна, хомогенни), тъй като коренът завършва на н (хомоген) и се добавя наставката .

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:homogenēs (ὁμογενής)
Заета чрез френски (homogène) или немски (homogen). Произлиза от старогръцките 'homos' (същият, еднакъв) и 'genos' (род, произход).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хомогенна смес
  • хомогенна структура
  • хомогенна среда