Енциклопения на българския език

цялостен

[ˈt͡sʲa.ɫo.stɛn]

цялостен значение:

1. (пряко) Който обхваща нещо в неговата пълнота; пълен, всеобхватен, интегрален.
2. (преносно) Който е единен, неразкъсан, организиран като единно цяло.
Ударение
ця́лостен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ця-лос-тен
Род
мъжки
Мн. число
цялостни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на цялостен

(пряко)
  • Правителството представи цялостен план за икономическо възстановяване.
  • Нужен е цялостен подход към проблема, а не работа на парче.
(преносно)
  • Творчеството му изгражда един цялостен художествен свят.

Как се пише цялостен

Грешни изписвания: целостен, цялостън, цялустен
Прилага се правилото за променливото я. Тъй като ударението е върху я и следващата сричка съдържа твърда гласна (о), се пише и изговаря я.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣлъ
Образувано от прилагателното 'цял' + наставката за признак '-остен'. Коренът има общославянски произход със значение на 'здрав', 'непокътнат'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • цялостен подход
  • цялостен анализ
  • цялостен преглед
  • цялостна концепция