непоклатим

[nɛpokɫɐˈtim]

непоклатим значение:

1. (пряко) Който стои здраво на мястото си и не може да бъде помръднат или разклатен физически.

2. (преносно) Който е твърд в убежденията или решенията си; който не подлежи на съмнение или промяна.

Ударение: непоклатѝм
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: не-по-кла-тим
Род: мъжки
Мн. число: непоклатими

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непоклатим

(пряко)

Крепостта беше изградена върху непоклатима скала.
Основите на моста изглеждаха непоклатими.

(преносно)

Тя имаше непоклатима вяра в справедливостта.
Аргументите му бяха с непоклатима логика.
Неговата воля остана непоклатима въпреки изпитанията.

Синоними на непоклатим

неподвижен, стабилен, здрав, устойчив, твърд, неотстъпчив, категоричен, железен

Антоними на непоклатим

лабилен, паянтов, колеблив, неуверен, податлив

Как се пише непоклатим

Грешни изписвания: непоклатем, не поклатим, непуклатим, непоклътим, непоклатйм

Пише се слято като едно дума (отрицателно прилагателно). Окончанието е -им.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:не + поклатя

Отрицателна частица 'не' + основата на глагола 'поклатя' + наставка '-им' (изразяваща възможност/пасивност). Буквално: който не може да бъде поклатен.

Употреба

Чести словосъчетания:

непоклатима вяра
непоклатим авторитет
непоклатима логика

непоклатим