мирянин
[miˈrʲanin]
мирянин значение:
1. (религия) В християнството – човек, който живее в света (светски живот), не е духовно лице (свещеник или монах).
2. (разговорно) Вярващ човек, който посещава храм.
- Ударение
- миря̀нин
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ми-ря-нин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- миряни
Примери за използване на мирянин
(религия)
- Църквата разчита както на клира, така и на активните миряни.
- Той е обикновен мирянин, но редовно посещава службите.
(разговорно)
- Храмът беше препълнен с миряни на Великден.
Синоними на мирянин
Как се пише мирянин
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:мирянинъ
Образувана от съществителното 'мир' (в значението на 'свят', 'общество', за разлика от клира) и суфикс.