Енциклопения на българския език

монах

[moˈnax]

монах значение:

1. (Религия) Член на религиозна общност, който живее в манастир и е дал обет за целомъдрие, бедност и послушание.
Ударение
мона̀х
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-нах
Род
мъжки
Мн. число
монаси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на монах

(Религия)
  • Старият монах преписваше древни книги в библиотеката.
  • Рилският манастир е основан от отшелник, който по-късно събира ученици и монаси.

Синоними на монах

Антоними на монах

Как се пише монах

Грешни изписвания: мунах, монъх
Думата се пише с о в първата сричка. Правописът е исторически установен и следва произхода от гръцки език.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:monakhos
Заета от средновековен гръцки (μοναχός – 'самотен', 'отшелник'), произлизаща от μόνος (monos – 'сам'). В старобългарски навлиза като 'монахъ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • будистки монах
  • православен монах
  • постригвам се за монах
Фразеологизми:
  • живея като монах

Популярни търсения и запитвания за монах