клирик

[klirik]

клирик значение:

1. (религия) Лице, което принадлежи към духовенството; духовно лице (свещеник, дякон и др.), за разлика от миряните.

Ударение: клИрик
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: кли-рик
Род: мъжки
Мн. число: клирици

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на клирик

(религия)

Младият клирик водеше службата с голямо усърдие.
Събранието на клириците обсъди важни църковни въпроси.

Синоними на клирик

духовник, свещенослужител

Антоними на клирик

мирянин, светско лице

Как се пише клирик

Грешни изписвания: клерик, клйрик, клирйк

В българския език правилата форма е с и (от византийското произношение), докато формата 'клерик' (с 'е') е по-характерна за западната (латинска) традиция, но 'клирик' е стандартната форма за православен контекст.

Етимология

Произход:Гръцки

Оригинална дума:κληρικός (klerikos)

От гръцки, свързано с 'klēros' (жребий, дял, наследство), използвано в църковен контекст за обозначаване на духовенството.

Употреба

Чести словосъчетания:

високопоставен клирик
православен клирик