вярващ
[ˈvjarvɐʃt]
вярващ значение:
1. (религия) Човек, който е убеден в съществуването на Бог и спазва религиозните предписания; религиозен човек.
2. (пряко) Който има доверие или убеденост в истинността на нещо или в способностите на някого.
- Ударение
- вя̀рващ
- Част на речта
- прилагателно име, съществително име
- Сричкоделение
- вяр-ващ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- вярващи
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
Примери за използване на вярващ
(религия)
- В неделя храмът беше пълен с вярващи.
- Той е дълбоко вярващ християнин.
(пряко)
- Вярващ в успеха на мисията, той продължи напред.
- Тя е човек, вярващ в доброто у хората.
Синоними на вярващ
Антоними на вярващ
Как се пише вярващ
Думата съдържа променливо я. Когато ударението пада върху гласната и след нея не следва мека сричка или ж, ч, ш (в случая следва р, което е твърдо, но следващата сричка съдържа щ), се пише и изговаря я в западнобългарските говори, но правилото за ятовата гласна е специфично. Тук коренът е вяр- и се запазва.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣра
Произлиза от старобългарската дума 'вѣра', коренът е общославянски (*věra). Формата е сегашно деятелно причастие на глагола 'вярвам', което се е наложило и като прилагателно/съществително име.
Употреба
Чести словосъчетания:
- искрено вярващ
- вярващ в чудеса
- общност от вярващи