Енциклопения на българския език

богомолец

[boɡoˈmɔlɛt͡s]

богомолец значение:

1. (религия) Вярващ човек, който усърдно посещава храм, за да се моли; поклонник.
2. (зоология) Едро насекомо (Mantis religiosa) с удължено тяло и предни крака, държани в поза, наподобяваща молитва. Хищник, който се храни с други насекоми.
Ударение
богомо̀лец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бо-го-мо-лец
Род
мъжки
Мн. число
богомолци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на богомолец

(религия)
  • Църквата беше препълнена с богомолци, дошли за празничната литургия.
  • Старият богомолец запали свещ пред иконата.
(зоология)
  • Женският богомолец понякога изяжда мъжкия след чифтосване.
  • Зеленият богомолец се сливаше идеално с листата на храста.

Антоними на богомолец

Как се пише богомолец

Сложна дума с две основи. Пише се със съединителна гласна о (Бог-о-молец). Втората ударена гласна е о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:Бог + моля
Сложна дума, образувана от основите на съществителното 'Бог' и глагола 'моля', свързани със съединителна гласна 'о' и суфикс '-ец'. Калка на гръцки образци.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • усърден богомолец
  • тълпа богомолци