Енциклопения на българския език

магичен

[mɐˈgit͡ʃɛn]

магичен значение:

1. (пряко) Който е свързан с магия, вълшебство; който се извършва чрез магия.
2. (преносно) Който въздейства силно, неустоимо; пленителен, омагьосващ, тайнствен.
Ударение
маги'чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ма-ги-чен
Род
мъжки
Мн. число
магични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на магичен

(пряко)
  • Старият магьосник извърши магичен ритуал за призоваване на дъжд.
(преносно)
  • Гласът ѝ имаше някакво магично въздействие върху публиката.
  • Насладихме се на магичен залез над морето.

Антоними на магичен

Как се пише магичен

Грешни изписвания: магичън, мъгичен, магйчен

Дублетна форма на магически, но често с по-поетичен нюанс. Пише се с и след 'г'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:magikos
През латински 'magicus' и западноевропейските езици. Свързано с 'магия'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • магичен реализъм
  • магичен кръг
  • магично число