чародей
[t͡ʃɐroˈdɛj]
чародей значение:
1. (митология / приказки) Лице, което владее магия; магьосник, вълшебник.
2. (преносно) Човек с изключителни умения в дадена област, който постига резултати с лекота, сякаш чрез магия; или човек, който силно пленява/очарова околните.
- Ударение
- чароде'й
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ча-ро-дей
- Род
- мъжки
- Мн. число
- чародеи
Примери за използване на чародей
(митология / приказки)
- Старият чародей приготви отвара от билки.
- В приказката злият чародей превърна принца в жаба.
(преносно)
- Този цигулар е истински чародей на сцената.
- Тя беше чародейка, която пленяваше всяко сърце.
Как се пише чародей
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чародѣи
Сложна дума от 'чар' (магия, заклинание) и глагола 'дѣꙗти' (правя, върша). Буквално 'този, който прави магии'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зъл чародей
- добър чародей
- чародей на словото