омаен
[oˈmajɛn]
омаен значение:
1. (поетично) Който омайва, очарова или възхищава силно; пленителен.
2. (остаряло/пряко) Който замайва главата, предизвиква зашеметяване (за билки, отвари).
- Ударение
- ома̀ен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-ма-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- омайни
Примери за използване на омаен
(поетично)
- В градината се носеше омаен аромат на рози.
- Тя пееше с омаен глас, който караше всички да замлъкнат.
(остаряло/пряко)
- Дадоха му да пие омаен еликсир.
Синоними на омаен
Антоними на омаен
Как се пише омаен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:маꙗ
От корен, свързан с 'мая', 'магия', 'измама'. Свързано с глагола 'омайвам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- омаен аромат
- омайно биле
- омайна гледка