скучен
[ˈskut͡ʃɛn]
скучен значение:
1. (общо) Който предизвиква скука; безинтересен, еднообразен или досаден.
2. (за човек) Който не умее да забавлява другите, лишен е от живец и интересни теми.
- Ударение
- ску̀чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ску-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- скучни
Примери за използване на скучен
(общо)
- Филмът беше толкова скучен, че половината зрители напуснаха салона.
- Водихме дълъг и скучен разговор за времето.
(за човек)
- Той е доста скучен човек и трудно завързва приятелства.
Синоними на скучен
Антоними на скучен
Как се пише скучен
Грешни изписвания: скочен
Думата се пише с у – скучен, произлиза от скука.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:скѫка
Произлиза от съществителното „скука“, което има общославянски корен, свързан с идеята за мъка, тъга или досада (срв. руски „скучный“).
Употреба
Чести словосъчетания:
- скучен ден
- скучен човек
- скучна работа