пленителен
[plɛˈnitɛlɛn]
пленителен значение:
1. (преносно) Който прави силно впечатление с красотата или качествата си; който очарова и покорява.
- Ударение
- пленѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пле-ни-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пленителни
Примери за използване на пленителен
(преносно)
- Тя имаше пленителна усмивка, която озаряваше стаята.
- Гледката от върха беше пленителна.
Синоними на пленителен
Антоними на пленителен
Как се пише пленителен
Основната гласна в корена е е (плен, пленявам). Променливо я не се прилага тук, винаги е с е.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:плен
От корена *плен* (чрез глагола *пленявам*) + наставка *-телен*. Първоначалното значение е свързано със залавяне, което прераства в метафорично 'залавяне на вниманието/душата'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пленителна красота
- пленителен глас