обич

[ˈɔbit͡ʃ]

обич значение:

1. (психология) Силно вътрешно чувство на привързаност, преданост и симпатия към някого или нещо; любов (често с нюанс на топлота и грижа, по-малко еротичен от 'любов').

Ударение: о̀бич
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: о-бич
Род: женски
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обич

(психология)

Майчината обич е най-силна.
Той изпитваше дълбока обич към родината си.

Синоними на обич

любов, привързаност, преданост

Антоними на обич

омраза, ненавист, неприязън

Как се пише обич

Грешни изписвания: обиш, убич, обйч

Думата е от женски род и завършва на шушкава съгласна 'ч'. Не се пише с 'ш'. При членуване не приема 'т' накрая (обичта).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:обичати

От глагола 'обичам', който е свързан със старобългарското 'обичати' (да свикна, да привикна), преминало в значение на силна привързаност.

Употреба

Чести словосъчетания:

синовна обич
безрезервна обич
изпитвам обич