къч
[kət͡ʃ]
къч значение:
1. (пряко) Удар със задните крака, нанасян от копитно животно (кон, магаре и др.).
2. (преносно) Проява на инат, своенравие или неочаквана съпротива.
- Ударение
- къ̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- къч
- Род
- мъжки
- Мн. число
- къчове
Примери за използване на къч
(пряко)
- Конят хвърли силен къч и счупи оградата.
- Пази се да не те ритне някое муле с къч.
(преносно)
- Не му прави забележка, че веднага хвърля къч.
- Колата пак ми прави къчове и не иска да запали.
Синоними на къч
- ритане, ритник, инат, своенравие, каприз
Антоними на къч
Как се пише къч
Грешни изписвания: къщ
Думата завършва на звучна съгласна ч, която не трябва да се бърка с щ.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:kıç
От турската дума 'kıç', означаваща 'задница', 'задни части', 'крака' (на животно).
Употреба
Чести словосъчетания:
- хвърлям къч
- удрям къч
Фразеологизми:
- хвърлям къч