Енциклопения на българския език

ритане

[ˈritɐnɛ]

ритане значение:

1. (физическо действие) Нанасяне на удари с крак; движение на краката с цел удар или гимнастика.
2. (спорт (жаргон)) Играене на футбол (аматьорски).
Ударение
рѝтане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ри-та-не
Род
среден
Мн. число
ритания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ритане

(физическо действие)
  • Чуваше се тропане и ритане по вратата.
  • Бебето започна с ритането още в шестия месец.
(спорт (жаргон))
  • Всяка сряда се събираме за ритане в кварталното училище.

Синоними на ритане

Как се пише ритане

Грешни изписвания: рйтане, ритъне
Думата се пише с и.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ритам
От глагола 'ритам', с неясен, вероятно звукоподражателен или експресивен произход в славянските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ритане на топка
  • ритане под масата
Фразеологизми:
  • ритане срещу ръжен

Популярни търсения и запитвания за ритане