Енциклопения на българския език

каприз

[kɐˈpris]

каприз значение:

1. (общо) Внезапно, необосновано желание или прищявка; непостоянство в желанията.
2. (преносно) Неочаквана и рязка промяна (на времето, на съдбата).
Ударение
капри'з
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-приз
Род
мъжки
Мн. число
капризи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на каприз

(общо)
  • Тя изпълняваше всеки негов каприз.
  • Това не е необходимост, а просто детски каприз.
(преносно)
  • Трябва да сме подготвени за капризите на времето в планината.
  • Съдбата понякога има странни капризи.

Как се пише каприз

Грешни изписвания: каприс, къприз, капрйз
Думата завършва на звучната съгласна 'з', която се обеззвучава при изговор. Проверката се прави с формата за множествено число: капризи.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:caprice
От френски caprice, което идва от италиански capriccio (каприз, внезапна идея, тръпка от страх), вероятно свързано с capra (коза) – подскачащо, непредсказуемо поведение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • детски каприз
  • капризи на времето
  • женски каприз