кумир
[kuˈmir]
кумир значение:
1. (религия) Изображение на езическо божество, на което се кланят като на Бог; идол, статуя.
2. (преносно) Личност или обект, който е предмет на сляпо обожание, възхищение или поклонение.
- Ударение
- куми'р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ку-мир
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кумири
Примери за използване на кумир
(религия)
- Древните народи са принасяли жертви пред каменните си кумири.
- Християнството отхвърля поклонението пред златни кумири.
(преносно)
- Този рок певец е кумир на цяло едно поколение.
- Парите се бяха превърнали в негов единствен кумир.
Антоними на кумир
Как се пише кумир
Грешни изписвания: комир
Думата се пише с у в първата сричка. Проверката не може да се направи сродна дума в съвременния език, правописът е традиционен (исторически).
Етимология
Произход:Прабългарски / Семитски
Оригинална дума:kumirъ
Стара заемка в славянските езици (старобълг. коумиръ). Произходът е дискусионен; често се свързва със семитския корен *kumr (жрец) или сирийското kumrā, вероятно навлязла чрез тюркски посредници (хазари или прабългари).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сътворявам си кумир
- златен кумир
- поваляне на кумирите
Фразеологизми:
- Не си прави кумир