Енциклопения на българския език

идол

[ˈidɔɫ]

идол значение:

1. (религия) Статуя или изображение, на което се кланят и почитат като божество в езическите религии.
2. (преносно) Личност, която е обект на сляпо поклонение, възхищение и обожание.
Ударение
ѝдол
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-дол
Род
мъжки
Мн. число
идоли
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на идол

(религия)
  • Древните племена принасяли жертви пред каменния идол.
  • Разрушаването на езическите идоли е част от историята на християнизацията.
(преносно)
  • Тя се превърна в поп идол за милиони тийнейджъри.
  • Не си създавай идоли, защото ще се разочароваш.

Как се пише идол

Грешни изписвания: идул, йдол
Думата се пише с 'и' в началото и 'о' във втората сричка.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:εἴδωλον (eidōlon)
През църковнославянски. Оригиналното значение е 'образ', 'подобие', 'видение', по-късно 'изображение на божество'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • поп идол
  • златен идол
  • покланям се на идол

Популярни търсения и запитвания за идол