Енциклопения на българския език

фетиш

[fɛˈtiʃ]

фетиш значение:

1. (религия/антропология) Неодушевен предмет, на който първобитните народи приписват свръхестествена, магическа сила и който е обект на поклонение.
2. (психология/сексология) Предмет или част от тялото (различна от половите органи), която служи за стимул на сексуална възбуда.
3. (преносно) Нещо, което се почита прекалено, обект на сляпо обожание или фикс идея.
Ударение
фетѝш
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фе-тиш
Род
мъжки
Мн. число
фетиши
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фетиш

(религия/антропология)
  • Племето пазеше своя свещен фетиш в центъра на селото.
  • Този амулет служеше като фетиш за предпазване от зли сили.
(психология/сексология)
  • Той имаше изявен фетиш към обувки.
  • Фетишите са често срещан елемент в човешката сексуалност.
(преносно)
  • Парите са се превърнали във фетиш за съвременното общество.
  • Не бива да правим фетиш от технологиите.

Синоними на фетиш

Как се пише фетиш

Грешни изписвания: фитиш, фетйш
Думата е чуждица и се изписва с е в първата сричка, следвайки френския оригинал.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:fétiche
От френски *fétiche*, което идва от португалски *feitiço* ('магия', 'омагьосан предмет'), а то от латински *facticius* ('изкуствен', 'направен').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сексуален фетиш
  • фетиш към крака

Популярни търсения и запитвания за фетиш