любимец
[ljuˈbimɛt͡s]
любимец значение:
1. (общо) Лице (или животно), което се ползва с най-голяма обич, внимание или предпочитание от страна на някого или на група хора.
- Ударение
- люби'мец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лю-би-мец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- любимци
Примери за използване на любимец
(общо)
- Той беше любимец на публиката и винаги получаваше най-силните аплодисменти.
- Най-малкият син беше любимец на баба си.
Антоними на любимец
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:люб
Произлиза от корена 'люб-' (любов, обич) с наставка '-имец' за лице.
Употреба
Чести словосъчетания:
- любимец на народа
- всеобщ любимец
- домашен любимец