Енциклопения на българския език

божество

[boʒɛstˈvɔ]

божество значение:

1. (религия) Свръхестествено същество, почитано като бог; бог.
2. (преносно) Личност или обект, на който се оказва прекалено голяма почит и обожание.
Ударение
божество́
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бо-жест-во
Род
среден
Мн. число
божества
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на божество

(религия)
  • Древните гърци са почитали много божества, свързани с природата.
  • Слънцето е било върховно божество за много древни култури.
(преносно)
  • За нея той беше истинско божество и тя не смееше да му противоречи.

Синоними на божество

Как се пише божество

Грешни изписвания: божезтво, бужество, божеству
Наставката е -ство, а не '-зтво'. Проверка не е необходима, тъй като се чува ясно.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:божьство
Абстрактно съществително, образувано от корена 'бог' с наставка '-ство'. Среща се в най-ранните славянски ръкописи.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • езическо божество
  • върховно божество
  • местно божество