Енциклопения на българския език

кривене

[ˈkrivɛnɛ]

кривене значение:

1. (пряко) Извиване, огъване или деформиране на нещо, така че да не бъде право.
2. (разговорно) Правене на гримаси с лицето.
3. (движение) Отклоняване от правата посока при движение.
Ударение
крѝвене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кри-ве-не
Род
среден
Мн. число
кривения
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кривене

(пряко)
  • Постоянното кривене на гръбначния стълб при седене води до сколиоза.
(разговорно)
  • Спри с това кривене на физиономии, не е възпитано.
(движение)
  • Колата имаше проблем с ходовата част и се усещаше постоянно кривене наляво.

Антоними на кривене

Как се пише кривене

Грешни изписвания: кривяне, крйвене
Гласната в наставката е 'е' (от глагола кривя, III спрежение, но в отглаголното съществително се запазва 'е' пред 'не').

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:krivъ
От глагола 'кривя', произлизащ от праславянското прилагателно *krivъ (крив, неправилен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кривене на уста
  • кривене на врат
  • кривене на шапка
Фразеологизми:
  • кривене на душата