Енциклопения на българския език

занасяне

[zɐˈnasʲɐnɛ]

занасяне значение:

1. (пряко) Действието по носене или преместване на предмет на друго място.
2. (автомобилизъм) Странично плъзгане на превозно средство поради загуба на сцепление с пътната настилка.
3. (разговорно) Шегуване, флиртуване или иронично отношение към някого.
4. (битово) Замърсяване или изхабяване на дреха от много носене.
Ударение
зана̀сяне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-на-ся-не
Род
среден
Мн. число
занасяния
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на занасяне

(пряко)
  • Занасянето на документите в общината отне целия следобед.
  • Помогна ми със занасянето на багажа до колата.
(автомобилизъм)
  • Рязкото спиране предизвика занасяне на автомобила върху леда.
  • Системата за стабилност предотвратява занасянето в завои.
(разговорно)
  • Тя се усети, че всичко е било просто едно невинно занасяне.
  • Спри със занасянето и говори сериозно.
(битово)
  • Якето има следи от занасяне по ръкавите.
  • Това занасяне на плата не може да се изпере.

Как се пише занасяне

Думата се пише с 'я' в суфикса '-яне', тъй като произлиза от глагол от III спрежение (занасям), където основната гласна е 'я'. При променливото 'я' правилото не важи тук, тъй като сричката не е под ударение, но етимологичната гласна се запазва.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:носити
Образувано от глагола 'занасям' (префикс 'за-' + корен 'нос' от старобългарския 'носити' + суфикс за несвършен вид). Основната идея е движение, носене на нещо към определено място или отклонение от пътя.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • занасяне на автомобил
  • занасяне на багаж
  • контролирано занасяне
занасяне : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник