Енциклопения на българския език

кът

[kɤt]
Ударение
къ̀т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кът
Род
мъжки
Мн. число
кътове / кътища
Докладвай грешка в описанието

Как се пише кът

Пише се с ъ. Бройна форма за множествено число: два къта. Обикновено множествено число: кътове (за части от помещение) или кътища (по-абстрактно или за места).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kǫtъ
Стара славянска дума (*kǫtъ), означаваща ъгъл. Сродна с латинското cuneus (клин).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • детски кът
  • роден кът
  • кухненски кът
  • жива кът (в живописта)
Фразеологизми:
  • свивам си кът
  • нямам кът, където да отида
кът : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник