Енциклопения на българския език

контакт

[konˈtakt]

контакт значение:

1. (общо) Непосредствен допир или връзка между две тела, повърхности или обекти.
2. (техника/електротехника) Място на свързване на проводници, през което протича електрически ток; устройство за включване към електрическата мрежа (щепсел, розетка).
3. (преносно) Общуване, връзка или взаимоотношение между хора или организации.
4. (автомобилизъм) Система за запалване на двигателя на автомобил; положение на ключа, при което се затваря електрическата верига.
Ударение
конта̀кт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кон-такт
Род
мъжки
Мн. число
контакти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на контакт

(общо)
  • При контакт на киселината с кожата измийте обилно с вода.
  • Гумите губят контакт с асфалта при аквапланинг.
(техника/електротехника)
  • Контактът на стената е повреден и искри.
  • Почистих окислените контакти на батерията.
(преносно)
  • Тя поддържа редовни контакти с чуждестранните партньори.
  • Загубихме контакт с него след заминаването му.
(автомобилизъм)
  • Дай на контакт, за да видя дали светят лампите на таблото.

Антоними на контакт

Как се пише контакт

Грешни изписвания: контак, кунтакт, контъкт
Думата се пише с 'о' в първата сричка. Проверката за звучната съгласна 'т' в края на думата се прави чрез формата за множествено число: контакти.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:contactus
Заета в българския език чрез немски (Kontakt) или руски (контакт). Произлиза от латинското причастие contactus (докосване), от глагола contingere (докосвам, гранича).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • близък контакт
  • електрически контакт
  • очен контакт
  • социален контакт
  • давам на контакт
контакт : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник