розетка
[roˈzɛtkɐ]
розетка значение:
1. (архитектура) Оргумент с кръгла форма, наподобяващ стилизиран цвят на роза с радиално разположени листа, използван за украса на тавани, сводове или фасади.
2. (техника) Приспособление (обикновено кръгло), което служи за съединяване, разклоняване или изолиране (напр. електрически контакт, отвор за комин).
3. (ботаника) Разположение на листата на някои растения, при което те са нагъсто събрани в кръг около основата на стъблото.
4. (бижутерия) Вид шлифовка на скъпоценни камъни с плоска основа и фасетирана горна част, събираща се във връх; или украшение с такава форма.
- Ударение
- розѐтка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ро-зет-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- розетки
Примери за използване на розетка
(архитектура)
- Таванът на старата къща беше украсен с красива гипсова розетка.
(техника)
- Трябва да сменим розетката на комина, защото е ръждясала.
- Телефонна розетка.
(ботаника)
- Листата на глухарчето образуват приземна розетка.
(бижутерия)
- Пръстенът беше с диамантена розетка.
Как се пише розетка
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:rosette
Умалителна форма на 'rose' (роза). В българския език е навлязла като термин в архитектурата и техниката.
Употреба
Чести словосъчетания:
- телефонна розетка
- гипсова розетка
- розетка на комин
- приземна розетка