Енциклопения на българския език

запалване

[zɐˈpalvɐnɛ]

запалване значение:

1. (пряко) Действието по предизвикване на огън или горене; подпалване.
2. (техника) Процес на стартиране на двигател с вътрешно горене или системата, която осигурява искрата за това.
3. (медицина) Остаряло или разговорно название за възпалителен процес, най-често пневмония (запалване на белите дробове).
4. (преносно) Силно увличане по някаква идея, кауза или дейност.
Ударение
запа̀лване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-пал-ва-не
Род
среден
Мн. число
запалвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на запалване

(пряко)
  • Умишленото запалване на сухи треви е забранено.
(техника)
  • Имам проблем със запалването на колата в студеното време.
  • Свещите за запалване трябва да се сменят.
(медицина)
  • Детето получи двойно запалване на белите дробове.
(преносно)
  • Неговото запалване по фотографията беше краткотрайно.

Как се пише запалване

Грешни изписвания: запалвъне, зъпалване, запълване
Пише се с а в корена (паля) и завършва на -не.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:палити
От глагола 'запаля' (инхоативна форма на 'паля'). Коренът е общославянски, свързан с огън и горене.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • система за запалване
  • запалване на белите дробове
  • моментално запалване