комуникация
[komuniˈkat͡sijɐ]
комуникация значение:
1. (общо) Обмен на информация, идеи или чувства между хора чрез говор, писменост или знаци; общуване.
2. (техника) Съвкупност от средства и канали за предаване на информация (телекомуникации, пощи, мрежи).
3. (транспорт) Пътища и транспортни връзки между населени места или обекти.
- Ударение
- комуника̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-му-ни-ка-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- комуникации
Примери за използване на комуникация
(общо)
- Добрата комуникация е ключът към успешния екип.
- Между тях липсва елементарна комуникация.
(техника)
- Бурята прекъсна мобилните комуникации в района.
(транспорт)
- Инженерните комуникации на сградата включват ВиК и електроинсталации.
- Транспортните комуникации в града са затруднени.
Синоними на комуникация
Антоними на комуникация
Как се пише комуникация
Пише се с о в първата сричка и у във втората. Съгласната н не се удвоява.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:communicatio
От латински 'communicatio' (споделяне, съобщаване), от 'communis' (общ). В българския навлиза чрез руски или западен език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- масова комуникация
- невербална комуникация
- липса на комуникация
- средства за комуникация