Енциклопения на българския език

допир

[ˈdɔpir]

допир значение:

1. (пряко) Физическо съприкосновение между две тела или повърхности.
2. (преносно) Връзка, общуване или взаимодействие между хора или култури.
Ударение
дòпир
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-пир
Род
мъжки
Мн. число
допири (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на допир

(пряко)
  • При допир с кожата веществото предизвиква дразнене.
  • Усети студения допир на метала.
(преносно)
  • Той нямаше никакъв допир с реалността.
  • Културният допир между двата народа обогати фолклора им.

Как се пише допир

Грешни изписвания: дупир, допйр
Думата се пише с о в корена. Ударението пада на първата сричка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:допирати
Образувано от глагола 'допирам'. Коренът е сродстве с 'пера' (удрям, натискам - архаично значение) и 'напор'. Свързано е с идеята за натиск и физически контакт.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • точка на допир
  • пряк допир
  • влизам в допир
Фразеологизми:
  • губя допир с нещо

Популярни търсения и запитвания за допир