веялка
[vɛˈjalkɐ]
веялка значение:
1. (земеделие/техника) Земеделска машина или приспособление за веене на зърнени храни с цел почистването им от плява и примеси чрез въздушна струя.
2. (бит (остаряло)) Ръчен уред (ветрило) за създаване на въздушно течение.
- Ударение
- вея̀лка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ве-ял-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- веялки
Примери за използване на веялка
(земеделие/техника)
- Старата веялка в хамбара вече не работеше, затова купиха нова.
(бит (остаряло))
- Бабата си вееше с една картонена веялка в жегата.
Синоними на веялка
Как се пише веялка
Грешни изписвания: веялка
Думата се пише с променливо я. В множествено число (веялки) и пред мека сричка я се запазва, тъй като коренът е вея-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣяти
Произлиза от глагола 'вея' (духам, развявам) и наставката за оръдие на действието '-лка'. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зърночистачна веялка