големец
[golɛmɛt͡s]
големец значение:
1. (Разговорно) Човек с висок обществен пост, власт или голямо влияние; велможа, първенец.
- Ударение
- големѐц
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- го-ле-мец
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- големци
Примери за използване на големец
(Разговорно)
- Местните големци се бяха събрали на площада.
- Той се правеше на големец, но никой не го уважаваше.
Антоними на големец
Как се пише големец
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:голям
Производна от прилагателното 'голям' с наставка '-ец', използвана за лица.
Употреба
Чести словосъчетания:
- селски големец
- партиен големец