кибрит

[kiˈbrit]

кибрит значение:

1. (бит) Малокалибрено средство за палене на огън, състоящо се от малка кутийка и дървени или картонени клечки с главички от леснозапалимо вещество, които се възпламеняват при триене в специална повърхност (драскало).

Ударение: кибрѝт
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ки-брит
Род: мъжки
Мн. число: кибрити

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кибрит

(бит)

Той извади кутия кибрит и запали цигарата си.
Клечките в кибрита бяха овлажнели и не искаха да пламнат.

Синоними на кибрит

клечки, пали-клечки

Как се пише кибрит

Грешни изписвания: кебрит, кибрид, кйбрит, кибрйт

Думата се пише с и в първата сричка и завършва на звучния съгласен т, който при изговор в края на думата се обеззвучава.

Етимология

Произход:Турски

Оригинална дума:kibrit

Заета от турската дума *kibrit* (кибрит), която произлиза от арабската *kibrīt* (сяра). Първоначалното значение е свързано със запалителното вещество (сярата), използвано за направата на клечките.

Употреба

Чести словосъчетания:

кутия кибрит
клечка кибрит
паля кибрит

Фразеологизми:

игра с кибрит