Енциклопения на българския език

клетник

[ˈklɛtnik]

клетник значение:

1. (общо) Човек, който е много нещастен, беден или сполетян от зла съдба; сиромах.
Ударение
клѐтник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
клет-ник
Род
мъжки
Мн. число
клетници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на клетник

(общо)
  • Този клетник е загубил целия си имот в пожара.
  • Дай милостиня на бедния клетник.

Синоними на клетник

Антоними на клетник

Как се пише клетник

Грешни изписвания: кледник, клетнйк
Проверка: клет, клета (чува се т), не *клед.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:клет
Произлиза от прилагателното 'клет' (нещастен, прокълнат), което идва от старобългарския глагол 'кълна' (проклинам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • беден клетник
  • сам клетник